„Менес, текел, фарес“ – това вече е изписано върху погребалната стена на полуимператор Владимир Късий
Капитан I сан о. з. Васил Данов*, Аглантически съвет на България
Навършиха се 200 дни от началото на нападателната война на диктаторския режим на В. В. Путин против суверенна Украйна, член-основател на Организацията на обединените народи.
Като подарък по случай печалната дата Украинските въоръжени сили реализираха мощна контранастъпателна интервенция, нанесоха съществени провали на съветските окупатори, унищожиха или обърнаха в бягство до неотдавна считани за елитни бойни елементи и освободиха общо 6 000 кв. км украинска територия, както заяви късно нощес президентът Зеленски.
Операция „ Обръщане на палачинката “
Повече от месец украинското военно командване залъгваше съветското разузнаване, че концентрира войски и техника против Херсон, като подаваше подправена информация на агентура и медии, че предстоят решителни сражения за южния регионален град.
Щастливци, съумели да се предадат при украинската атака от 10 септември. Ако не са правили жестокости по отношение на мирни жители, им предстоят спокойни дни в плен, замяна против украински бойци или репатриране в родината след края на войната. Обърнете внимание на обувките им. Този до стола (най-вдясно) е с половинките от абитуриентския бал
Руските командири и щабове проучват постъпилата информация, хващат се на въдицата, изтеглят войски и запаси от други фронтове и ги предислоцират на десния бряг на р. Днепър.
Следва мощна настъпателна интервенция в региона на Харков, при която украинските батальонни бойни групи (ББГ), поддържани от артилерия и дронове, пробиват съветската защита. За нашествениците става невероятно да трансферират част от изпратените при Херсон войски, тъй като през последните седмици украинската артилерия и ракетни войски методично разрушиха мостовете по Днепър и към този момент държат под прицел течението на реката, подготвени да поразят речни транспорти или строителството на понтонни мостове.
Така войната на Русия в Украйна навлезе в " сериозна фаза ", обобщи генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и прикани солидарността на Запада с Киев да не отслабва макар енергийната рецесия и нарасналите разноски за живот.
Какво стана?
Първо, оказа се, че съветският боец няма стойностна цел, значима задача и мотивация, за които да се жертва и да пролива кръвта си. Приказките за „ величието “ на Родината, за „ свещения дълг “ на съветския солдат се оказаха нагли неистини, които се спукаха още след първите сражения през март.
Второ, командният състав на украинските войски към този момент доста превъзхожда съветския си противник. Украинските генерали са офицери от ново потомство, израснало и калено след съкрушителните загуби през 2014 година, когато генерали от остарялата школа и политици като Янукович цинично и шокиращо предадоха на рашисткия агресор оръжията, знамената, Отечеството и воинската си чест.
Новото потомство украински пълководци към този момент се потвърждава по най-убедителен метод, като възприема стандартите и полезностите на НАТО, с професионализъм и героизъм лекува историческите контузии и измива срамните петна от знамената на УВС.
Трето, непрекъснато постъпващите оръжия и техника от най-нови мостри сътвориха стабилно и възходящо качествено предимство на УВС. Образно казано, до момента в който руснаците към момента водят аналогови бойни дейности, забележителна част от украинските войски минаха в цифровата епоха и от безвредни дистанции нанасят точни и мъчителни удари на агресорите.
С високоточната пукотевица на далекобойната артилерия и на РСЗО украинските войски нарушиха снабдителните линии на съперника, унищожиха хранилища за артилерийски муниции и гориво и безусловно сринаха логистиката на окупаторите.
При сполучливото нахлуване на Харковското направление УВС съумяха да затворят въздушното пространство и да отстраняват забележителното съветско предимство в бойна авиация. Това стана допустимо с помощта на забележителните доставки от Съединени американски щати и от други натовски страни на стотици съвременни и с висок к.п.д. системи и ракети за Противовъздушна отбрана. След като обезопасиха небето на Северна Украйна, настъпващите сухопътни елементи и съединения демонстрираха бойно майсторство, координация и надвит порив.
Командир от новото потомство: командващият Сухопътните войски на Украйна генерал-полковник Олександър Сирский
Четвърто, когато на страната на суверенна, храбра и воюваща Украйна застанаха 41 от най-цивилизованите, напреднали и демократични страни на планетата, а в Организация на обединените нации 143 суверенни страни осъдиха експанзията на путинския режим, стана ясно, че Украйна няма да бъде победена. Стана ясно, че лимитът от исторически шанс и тарикатски умения на кремълския деспот да се провира около правилата и нормите на интернационалното право, е привършен.
Руските военачалници са изправени пред ефекта на доминото.
Свалят ли войски и техника от някой сякаш по-спокоен сектор, с цел да запушат пробойната при Харков, рискуват да получат удар навръх оголения фланг. Те се оказаха в ролята на постоянно закъсняващия шахматист, който изпада в състояние „ цунг-цванг “, тъй като не съумява да планува ходовете на съперника.
„ Не става единствено с артилерия, би трябвало и ум “, биха споделили мъдри и неведнъж мирисали барут офицери. Генералният щаб на Украинските въоръжени сили (УВС) надхитри съветските си съперници, като им лиши стратегическата самодейност във войната. През месеците от май насам съветските военачалници му бяха намерили цаката: блъскаха с по-мощната си и далекобойна артилерия по градове, позиции и укрепени пунктове на УВС и ги принуждаваха да правят отстъпка.
Руските политически и военни шефове се хвалеха, че по този начин, „ пасейки, пасейки “, могат да стигнат до Варшава. Но затворени в самодоволното си и шаблонно изтласкване на съперника, проспаха качествено нов миг: ускореното доставяне на УВС с съвременни далекобойни, скорострелни и извънредно точни оръдия и ракетни системи за залпов огън (РСЗО) от вида „ Хаймарс “, които изравниха възможностите при артилерийските дуели и скоро осигуриха пораснали благоприятни условия и превес на украинските патриоти.
Още нещо: от образование във Англия се завърнаха една или две батальонни групи, получили отлична подготовка, бойно сглобяване, натовски взор върху военното дело и по-високо самочувствие. Онези, които са взели участие в боевете край Харков, демонстрираха, че не са си пиляли времето на Острова.
Какво следва?
Още през август съвсем всички съдружници и другари на Украйна чакаха мощно, широкомащабно и уверено нахлуване на УВС. Настъпление, което с цената на 10 или двайсет хиляди жертви да измете съветските окупатори от украинска земя.
Но главнокомандващият УВС военачалник Валерий Залужний и подчинените му военачалници изрично обявиха, че няма хазартно да хвърлят десетки хиляди воини, единствено с цел да задоволят футболните страсти на симпатизанти и на аудитория. Нали помните кино лентата „ Спасяването на редови войник Райън “? Украинското военно управление към този момент е овладяло, ползва и съблюдава полезностите, стандартите и методите на НАТО: човешкият живот е скъп, кръвта и на най-слабия боец е свещена и би трябвало да бъде проливана единствено в случаи на последна нужда. А до тогава Украйна ще продължи с спестовни, точно планувани и съгласувани удари против съперника, които да костват допустимо минимален брой човешки жертви.
Очаква се, че идната цел на украинското нахлуване ще бъде Херсон. Този път в действителност. Но в случай че всички чакат сходен ход, значи и съперникът е оповестен и ще има време да се приготви. Следователно, ще бъде изтърван един от най-важните детайли в настъпателната интервенция - изненадата. А без нея настъпващият поема риска да понесе обилни и непредвидени жертви.
Затова надали има анализатори, които изрично да дефинират часа и мястото на идващия удар на УВС. Ясно е единствено едно: подобен удар следва и обърканата, деморализирана, разколебана и оттатък ръба на нервна рецесия съветска окупационна войска чака ориста си на преследвано животно. Не инцидентно в обществените мрежи пуснаха вица, че първите думи, които научават съветските новобранци, били „ Предавам се! “ на украински език.
Разгромът при Харков оголи много от недъзите на Руските въоръжени сили (РВС), неумело скривани или отричани до през днешния ден.
„ Менес, текел, фарес “
към този момент е изписано върху погребалната стена на полуимператор Владимир Късий. И няма да му оказват помощ нито иранските дронове, нито старите севернокорейски снаряди. Още по-малко очакванията за поддръжка от Китай или Индия.
Български путинисти облъчват наивната аудитория, че Китай и Индия щели да поддържат РФ при положение на широкомащабен боен спор. Глупости! Нито Китай с население два и половина милиарда души, нито Индия с близо 2 милиарда човешки същества ще рискуват историческата орис, сегашното и бъдещето на народите си поради хатъра на новия Атила от бедните улички на пролетарския Петербург.
Колкото по-рано груповият Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в лицето на Путин и прислугата му разбере, че няма потребен ход във възродена и жертвоготова Украйна, толкоз по-малко съветски жители, голобради момчета и нещастни мужици ще загинат в украинските степи и пред укрепените градове.
Все по-комичният представител на съветския Генерален щаб Игор Конашенков бодро съобщи, че бягащите съветските войски „ се изтеглят от региона на Изюм “ с цел " да бъдат реализирани декларираните цели на специфичната военна интервенция за освобождение на Донбас ".
Твърдението, че съветските войски се изтеглят, с цел да се концентрират върху Донецк, е сходно с оправданията на Гьобелс през 1944 година, че Вермахтът отстъпва, с цел да „ съкрати линията на фронта “ и да се приготви за уверено контранастъпление.
Прави чест на общински съветници от регион Смолнинское в Санкт Петербург, които гласоподаваха послание към Държавната дума с предложение да
повдигне обвиняване против Владимир Путин за държавна измяна
поради войната в Украйна. Според петербургските депутати, решението на президента да нападне Украйна " нарушава сигурността на Русия и на нейните жители ", съветската войска губи боеспособни елементи, а хиляди руснаци гинат или стават инвалиди. Стагниращата стопанска система се срутва, задграничните компании напущат локалните пазари, емиграцията стремглаво нараства, НАТО стигна до границите на РФ, а Украйна получава най-модерни оръжия и техника, считат депутатите-бунтари.
Международният и боен нарушител Путин може да бъде съден по член 93 от Конституцията на Руската федерация, съгласно който президентът може да бъде отхвърлен от служба след обвиняване в държавна измяна, признато от Държавната дума.
Смелата постъпка на общинските съветници е мъчителен удар за Владимир Путин, тъй като идва от родния му град, който той смяташе за персонална и политическа крепост. Сега излиза, че освен украинската, само че и родната петербургска земя пари под краката на диктатора.
И ще пари все по-силно, до момента в който тираничният подполковник не бъде изправен пред Международния съд в Хага или не бъде изнесен от дълбокия си бункер с краката напред.
*Авторът е приключил факултет „ Журналистика “ на Лвовското висше военнополитическо учебно заведение в Украйна.
Навършиха се 200 дни от началото на нападателната война на диктаторския режим на В. В. Путин против суверенна Украйна, член-основател на Организацията на обединените народи.
Като подарък по случай печалната дата Украинските въоръжени сили реализираха мощна контранастъпателна интервенция, нанесоха съществени провали на съветските окупатори, унищожиха или обърнаха в бягство до неотдавна считани за елитни бойни елементи и освободиха общо 6 000 кв. км украинска територия, както заяви късно нощес президентът Зеленски.
Операция „ Обръщане на палачинката “
Повече от месец украинското военно командване залъгваше съветското разузнаване, че концентрира войски и техника против Херсон, като подаваше подправена информация на агентура и медии, че предстоят решителни сражения за южния регионален град.
Щастливци, съумели да се предадат при украинската атака от 10 септември. Ако не са правили жестокости по отношение на мирни жители, им предстоят спокойни дни в плен, замяна против украински бойци или репатриране в родината след края на войната. Обърнете внимание на обувките им. Този до стола (най-вдясно) е с половинките от абитуриентския бал
Руските командири и щабове проучват постъпилата информация, хващат се на въдицата, изтеглят войски и запаси от други фронтове и ги предислоцират на десния бряг на р. Днепър.
Следва мощна настъпателна интервенция в региона на Харков, при която украинските батальонни бойни групи (ББГ), поддържани от артилерия и дронове, пробиват съветската защита. За нашествениците става невероятно да трансферират част от изпратените при Херсон войски, тъй като през последните седмици украинската артилерия и ракетни войски методично разрушиха мостовете по Днепър и към този момент държат под прицел течението на реката, подготвени да поразят речни транспорти или строителството на понтонни мостове.
Така войната на Русия в Украйна навлезе в " сериозна фаза ", обобщи генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и прикани солидарността на Запада с Киев да не отслабва макар енергийната рецесия и нарасналите разноски за живот.
Какво стана?
Първо, оказа се, че съветският боец няма стойностна цел, значима задача и мотивация, за които да се жертва и да пролива кръвта си. Приказките за „ величието “ на Родината, за „ свещения дълг “ на съветския солдат се оказаха нагли неистини, които се спукаха още след първите сражения през март.
Второ, командният състав на украинските войски към този момент доста превъзхожда съветския си противник. Украинските генерали са офицери от ново потомство, израснало и калено след съкрушителните загуби през 2014 година, когато генерали от остарялата школа и политици като Янукович цинично и шокиращо предадоха на рашисткия агресор оръжията, знамената, Отечеството и воинската си чест.
Новото потомство украински пълководци към този момент се потвърждава по най-убедителен метод, като възприема стандартите и полезностите на НАТО, с професионализъм и героизъм лекува историческите контузии и измива срамните петна от знамената на УВС.
Трето, непрекъснато постъпващите оръжия и техника от най-нови мостри сътвориха стабилно и възходящо качествено предимство на УВС. Образно казано, до момента в който руснаците към момента водят аналогови бойни дейности, забележителна част от украинските войски минаха в цифровата епоха и от безвредни дистанции нанасят точни и мъчителни удари на агресорите.
С високоточната пукотевица на далекобойната артилерия и на РСЗО украинските войски нарушиха снабдителните линии на съперника, унищожиха хранилища за артилерийски муниции и гориво и безусловно сринаха логистиката на окупаторите.
При сполучливото нахлуване на Харковското направление УВС съумяха да затворят въздушното пространство и да отстраняват забележителното съветско предимство в бойна авиация. Това стана допустимо с помощта на забележителните доставки от Съединени американски щати и от други натовски страни на стотици съвременни и с висок к.п.д. системи и ракети за Противовъздушна отбрана. След като обезопасиха небето на Северна Украйна, настъпващите сухопътни елементи и съединения демонстрираха бойно майсторство, координация и надвит порив.
Командир от новото потомство: командващият Сухопътните войски на Украйна генерал-полковник Олександър Сирский
Четвърто, когато на страната на суверенна, храбра и воюваща Украйна застанаха 41 от най-цивилизованите, напреднали и демократични страни на планетата, а в Организация на обединените нации 143 суверенни страни осъдиха експанзията на путинския режим, стана ясно, че Украйна няма да бъде победена. Стана ясно, че лимитът от исторически шанс и тарикатски умения на кремълския деспот да се провира около правилата и нормите на интернационалното право, е привършен.
Руските военачалници са изправени пред ефекта на доминото.
Свалят ли войски и техника от някой сякаш по-спокоен сектор, с цел да запушат пробойната при Харков, рискуват да получат удар навръх оголения фланг. Те се оказаха в ролята на постоянно закъсняващия шахматист, който изпада в състояние „ цунг-цванг “, тъй като не съумява да планува ходовете на съперника.
„ Не става единствено с артилерия, би трябвало и ум “, биха споделили мъдри и неведнъж мирисали барут офицери. Генералният щаб на Украинските въоръжени сили (УВС) надхитри съветските си съперници, като им лиши стратегическата самодейност във войната. През месеците от май насам съветските военачалници му бяха намерили цаката: блъскаха с по-мощната си и далекобойна артилерия по градове, позиции и укрепени пунктове на УВС и ги принуждаваха да правят отстъпка.
Руските политически и военни шефове се хвалеха, че по този начин, „ пасейки, пасейки “, могат да стигнат до Варшава. Но затворени в самодоволното си и шаблонно изтласкване на съперника, проспаха качествено нов миг: ускореното доставяне на УВС с съвременни далекобойни, скорострелни и извънредно точни оръдия и ракетни системи за залпов огън (РСЗО) от вида „ Хаймарс “, които изравниха възможностите при артилерийските дуели и скоро осигуриха пораснали благоприятни условия и превес на украинските патриоти.
Още нещо: от образование във Англия се завърнаха една или две батальонни групи, получили отлична подготовка, бойно сглобяване, натовски взор върху военното дело и по-високо самочувствие. Онези, които са взели участие в боевете край Харков, демонстрираха, че не са си пиляли времето на Острова.
Какво следва?
Още през август съвсем всички съдружници и другари на Украйна чакаха мощно, широкомащабно и уверено нахлуване на УВС. Настъпление, което с цената на 10 или двайсет хиляди жертви да измете съветските окупатори от украинска земя.
Но главнокомандващият УВС военачалник Валерий Залужний и подчинените му военачалници изрично обявиха, че няма хазартно да хвърлят десетки хиляди воини, единствено с цел да задоволят футболните страсти на симпатизанти и на аудитория. Нали помните кино лентата „ Спасяването на редови войник Райън “? Украинското военно управление към този момент е овладяло, ползва и съблюдава полезностите, стандартите и методите на НАТО: човешкият живот е скъп, кръвта и на най-слабия боец е свещена и би трябвало да бъде проливана единствено в случаи на последна нужда. А до тогава Украйна ще продължи с спестовни, точно планувани и съгласувани удари против съперника, които да костват допустимо минимален брой човешки жертви.
Очаква се, че идната цел на украинското нахлуване ще бъде Херсон. Този път в действителност. Но в случай че всички чакат сходен ход, значи и съперникът е оповестен и ще има време да се приготви. Следователно, ще бъде изтърван един от най-важните детайли в настъпателната интервенция - изненадата. А без нея настъпващият поема риска да понесе обилни и непредвидени жертви.
Затова надали има анализатори, които изрично да дефинират часа и мястото на идващия удар на УВС. Ясно е единствено едно: подобен удар следва и обърканата, деморализирана, разколебана и оттатък ръба на нервна рецесия съветска окупационна войска чака ориста си на преследвано животно. Не инцидентно в обществените мрежи пуснаха вица, че първите думи, които научават съветските новобранци, били „ Предавам се! “ на украински език.
Разгромът при Харков оголи много от недъзите на Руските въоръжени сили (РВС), неумело скривани или отричани до през днешния ден.
„ Менес, текел, фарес “
към този момент е изписано върху погребалната стена на полуимператор Владимир Късий. И няма да му оказват помощ нито иранските дронове, нито старите севернокорейски снаряди. Още по-малко очакванията за поддръжка от Китай или Индия.
Български путинисти облъчват наивната аудитория, че Китай и Индия щели да поддържат РФ при положение на широкомащабен боен спор. Глупости! Нито Китай с население два и половина милиарда души, нито Индия с близо 2 милиарда човешки същества ще рискуват историческата орис, сегашното и бъдещето на народите си поради хатъра на новия Атила от бедните улички на пролетарския Петербург.
Колкото по-рано груповият Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в лицето на Путин и прислугата му разбере, че няма потребен ход във възродена и жертвоготова Украйна, толкоз по-малко съветски жители, голобради момчета и нещастни мужици ще загинат в украинските степи и пред укрепените градове.
Все по-комичният представител на съветския Генерален щаб Игор Конашенков бодро съобщи, че бягащите съветските войски „ се изтеглят от региона на Изюм “ с цел " да бъдат реализирани декларираните цели на специфичната военна интервенция за освобождение на Донбас ".
Твърдението, че съветските войски се изтеглят, с цел да се концентрират върху Донецк, е сходно с оправданията на Гьобелс през 1944 година, че Вермахтът отстъпва, с цел да „ съкрати линията на фронта “ и да се приготви за уверено контранастъпление.
Прави чест на общински съветници от регион Смолнинское в Санкт Петербург, които гласоподаваха послание към Държавната дума с предложение да
повдигне обвиняване против Владимир Путин за държавна измяна
поради войната в Украйна. Според петербургските депутати, решението на президента да нападне Украйна " нарушава сигурността на Русия и на нейните жители ", съветската войска губи боеспособни елементи, а хиляди руснаци гинат или стават инвалиди. Стагниращата стопанска система се срутва, задграничните компании напущат локалните пазари, емиграцията стремглаво нараства, НАТО стигна до границите на РФ, а Украйна получава най-модерни оръжия и техника, считат депутатите-бунтари.
Международният и боен нарушител Путин може да бъде съден по член 93 от Конституцията на Руската федерация, съгласно който президентът може да бъде отхвърлен от служба след обвиняване в държавна измяна, признато от Държавната дума.
Смелата постъпка на общинските съветници е мъчителен удар за Владимир Путин, тъй като идва от родния му град, който той смяташе за персонална и политическа крепост. Сега излиза, че освен украинската, само че и родната петербургска земя пари под краката на диктатора.
И ще пари все по-силно, до момента в който тираничният подполковник не бъде изправен пред Международния съд в Хага или не бъде изнесен от дълбокия си бункер с краката напред.
*Авторът е приключил факултет „ Журналистика “ на Лвовското висше военнополитическо учебно заведение в Украйна.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ